Въведение в героя
учи в университета Сан Андрю, след преподаване в университета Дан Ди. Занимавал съм се с изследване на гръмотевични дъждовни бури, през 1935 г., по време на работата на радиото на Националната лаборатория по физика, той започва да работи в позиционирането на радиото на самолета. Той вече беше позициониран на 112 километра от 112-километровия самолет. Методът е да се изстрелят радио лъчи към самолета, след което радио вълните, отразени от самолета, се приемат и разстоянието се изчислява според времето, което отнема. Този резултат го прави първата в света практическа радарна система и се превръща в решаващ фактор в антигерманските настроения на Великобритания през 1940 г. Другият му принос е: катодна сонда за изследване на атмосферни явления; изследване на електромагнитно излъчване; някои изобретения за безопасност на полетите.
Основен принос
Робърт Уотсън-Уат, 1892-1973) Британски учени са служили като директор на Службата за радиоизследвания на Британската национална физическа лаборатория, 1930 г. В началото той е използвал йонизационния слой за откриване на радиовълни. Радарът ще започне отново. Спечелване на голяма работа в Британската битка.
Robert A. Watson-Watt and A.f. Wilkins In 1932, Watson-Watt suddenly had an idea of radio direction. Later, he and A.f. Wilkins were written in detail the radio detection and corrected, with radar. In order to get funding, two people conducted the first demonstration in the UK. With the transfer of DAVENTRY BBC short-wave broadcasting station, they measured the energy reflected from the bombers flying from the Heyford base to the bombers in different regions. The detection reached 8 miles.
По време на Втората световна война Watson Watt проектира първата в света практическа радарна система за предупреждение, която ефективно се бори с въздушните удари в нацистка Германия. През април 1935 г. Робърт Уотсън-Уат придобива патент за британската радарна система за противовъздушна отбрана. Много учени и инженери са допринесли за развитието на радарните системи в Радарната система на Съюзническата армия през Втората световна война. Радарът е първият символ на радиооткриването и обхвата чрез предаване на радиовълни и сигналите, отразени обратно, за откриване на отдалечени обекти, като самолети или плавателни съдове. Robert Watson-Watt Jazz за първи път разработва практична радарна система, която се използва за защита срещу Обединеното кралство по време на Втората световна война, един от най-големите пионери на радарите. Основните принципи, изисквани от радарната система, са установени през 80-те години на миналия век и немският физик Хайнрих Херц първи инициира радиовълни, предавайки ги в своята лаборатория.
Скръб 300 000 юана щатски долар погребаха Обединения японски флот
През Втората световна война американският флот в историята на Тихия океан Най-трагичната глава. Хората обаче може да не знаят, че малките радари имат важно влияние върху победата в тази война. Японският флот пропусна възможността да има радар в Съединените щати и погреба филм за евентуален провал.
Близо до летище Бай Сипилд, Калифорния, Калифорния, има докторска степен на име Spchior. Той е авторитет, известен у нас и в чужбина. След избухването на Първата световна война Сибик изобретява устройство, което улавя позицията и маршрута на самолета чрез предаване на радиовълни, тоест радар. За да популяризира собственото си изобретение, той преговаря с американския сухопътен флот и гражданските авиолинии и предлага 300 000 щатски долара, но военните и авиокомпаниите не се интересуват. Отчаян, Скарс обърна поглед към чужбина. Той намери своите японски съседи в долината лекар, надявайки се, че China Valley ще помогне за продажбата на устройството в Япония. Сибич каза на Zhonggu: „Докато има това устройство, самолетът може да се движи с един поглед във въздуха. Ако самолетът падне, той също може да знае местоположението на катастрофата. Това е от съществено значение за авиокомпаниите. Моля, свържете се с Япония Авиокомпании. "" "
Скоро, Приказката на технолозите в Японския военноморски технологичен изследователски институт и даде радарна справочна книга, някои чертежи и снимки на Тиен Дао. Тиан Лао прегледа радарната информация и осъзна, че това изобретение ще донесе огромни промени на японския флот. Така че той изпрати информацията до отдела за доставка, надявам се, че могат да купят това изобретение. Изследователите от отдела за корабоплаване обаче казаха: „Само от двуточковата емисионна радиовълна може да се определи позицията на самолета, този метод за предаване на електрически вълни не е добър. Следователно е възможно да се платят 300 000 долара, огромни пари за да го купим, ние, Военноморските сили никога не ни позволяват да правим това."
Tian Dao получава отказ да се откаже и ще влезе в авиацията. Авиационната част също каза: „Дали това устройство може да бъде произведено, ние също имаме въпроси. Въпреки това, от гледна точка, то е ефективно. Ако можете да похарчите 100 000 долара, това е добре.“ Впоследствие това нещо е отложено от авиацията . Една година по-късно, в Retidance на Tian Dao, авиацията този отдел най-накрая се съгласи да похарчи 300 000 долара за закупуване на радар. Това радарно устройство обаче е закупено от американската армия и японците са преминали с това ново оборудване. Оказа се, че американският оценителски орган е научил от британските военни, че като тайно оръжие на британската армия радарът играе огромна роля на европейското бойно поле и Съединените щати са решили да имат такова оръжие възможно най-скоро. След закупуването на радара на Scarce, американската армия бързо го трансформира и монтира на военния кораб.
След битката при Мидуей американските военни предприеха голяма контраатака. С флота от пълно радарно оборудване американската армия постигна все повече и повече резултати. На 11 октомври 2002 г. японската нощна атака на "Токио Експрес" беше "Токио Експрес", американската армия на Гуадал Канар стартира, така че японският флот на "Нощна война" не очакваше, че не са намерили американски кораби . Бях атакуван от яростна стрелба на американския кораб, крайцерът „Древен орел“ потъна, командирът след битката, разрушителят „веещ сняг“ също потъва, само крайцерът „Blue Ye“ се бори да избяга, „Токио Експрес“ първи вкусва грешката. Оттогава японските военни кораби често биват удряни, особено японските подводници, и то вечер, вечер. По-късно японската армия най-накрая разбира, че се оказва, че радар на американската армия е открил флота му.
През лятото на 1944 г. японският военен кораб най-накрая инсталира радар, но е твърде късно, километърът на японския флот вече звъни, изправен пред радарното предимство на САЩ, японците не могат да помогнат, но оплакват: „Ние 300 000 долара са заровени в Empire Navy (Източник: "Global Times")
Въведение в радар
Концепцията за дефиниране на радар се формира в началото на 20 век. Радарът е транслитерация на английски радар, което означава радиооткриване и обхват, е електронно устройство, използващо цел за откриване на електромагнитни вълни в микровълновия диапазон. Конкретните употреби и структури, съставляващи различните радари, не са еднакви, но основната форма е последователна, включително пет основни компонента: предаватели, антени за изстрелване, приемници, антени за приемане и дисплеи. Има и спомагателни устройства като захранване, устройства за приемане на данни, оборудване против смущения. Ролята и очите на принципа на работа на радара, разбира се, той вече не е шедьовър на природата, а неговият носител на информация са радиовълните. Всъщност, независимо дали са видими или радиовълни, по същество е едно и също нещо, това е електромагнитна вълна и скоростта на разпространение е скоростта на светлината C, разликата е, че съответните им ленти са различни. Принципът е, че предавателят на радарното устройство се отразява от енергията на електромагнитната вълна към пространството в тази посока, а радарната антена получава тази отразена вълна, изпратена до приемното устройство за обработка и извлича някои от обектите (разстоянието между целевия обект и радара, скорост на промяна на разстоянието или радиална скорост, ориентация, височина и др.).
Измерваното разстояние всъщност измерва разликата във времето между предавателните импулси и връщащия импулс, който се разпространява от електромагнитната вълна, която може да бъде преобразувана в точното разстояние до целта. Ориентацията на целта за измерване е за измерване на измерването на лъча с остра ориентация на антената. Измерването на елевационния лъч се измерва от тесния ъгъл. Височината на целта може да се изчисли според надморската височина и разстоянието. Скоростта на измерване е принципът на честотния доплеров ефект, генериран от радара според относителното движение между него и целта. Честотата на ехото на целта, получена от радара, е различна от честотата на излъчване на радара и разликата между двете се нарича Доплерова честота. Една от основните информации, извлечени от Доплеровата честота, е скоростта на промяна на разстоянието между радара и целта. Когато целта и съединителят за смущения присъстват в една и съща единица за пространствена разделителна способност на радара, радарът използва Доплеровата честота на Доплеровата честота от смущенията, за да открие и проследи целта. Предимството на прилагането на радар е, че през нощта могат да се откриват далечни цели през деня, а бариерата от мъгла, облаци и дъжд е постоянна за всяко време, през целия ден и има определени възможности за проникване. Следователно, това е не само незаменимо електронно оборудване, но и широко използвано в социално-икономическото развитие (като метеорологична прогноза, откриване на ресурси, мониторинг на околната среда и т.н.) и научни изследвания (естествени изследвания, физика на атмосферата, изследване на йоносферната структура и др. .). Астрономическият и бордовият радар със синтетична апертура се превърна в много важен сензор в днешното дистанционно наблюдение. Радарите, насочени към земята, могат да открият точни форми в земята. Пространствената му разделителна способност може да достигне няколко метра до десетки метри и не зависи от разстоянието. Радарите показаха добър потенциал за приложение при наблюдение на наводнения, наблюдение на морски лед, изследване на влажността на почвата, проучване на горски ресурси, геоложко проучване и други аспекти.
Радарни видове
Разновидността на радар може да се класифицира по множество методи: (1) може да се раздели на: активен радар, полуактивен радар и пасивен радар. (2) Мястото за инсталиране може да бъде разделено на; наземен радар, носещ радар, авиационен радар, сателитен радар и др. (3) Според вида на излъчването може да се раздели на: импулсен радар и непрекъснат вълнов радар. (4) Според работата, дългата лента може да бъде резултат: радар Miparada, pivota, сантиметър вълна и друг радар. (5) Според целта може да бъде разделен на: радар за откриване на цели, радар за разузнаване, радар за управление на оръжия, радар за гарантиране на полета, метеорологичен радар, навигационен радар и др. Радарът с фазово управление е нов тип активно електрическо сканиране решетъчен многофункционален радар. Той не само има функции на традиционния радар, но има и други RF функции. Най-важната характеристика на активната електрическа сканираща решетка е да може да излъчва и приема радиочестотна енергия директно във въздуха. Той има много значителни предимства пред механичната сканираща антенна система.
История на радара
1842 г. Доплер (Christian andreas Doppler) поема водеща роля в използването на Доплеров радар, използващ Доплеров ефект.
1864 Макс Клерк Максуел извежда формула, която може да изчисли електромагнитния изход. 1886 Хайнерих Херц стартира серия от експерименти за изследване на радиовълните. 1888 Hepz успешно произвежда радиовълни. 1897 Томпсън (JJ Thompson) започва изследването на катодните лъчи във вакуумни тръби. През 1904 г. Христиан Хюлсмайер изобретява електроскоп, е устройство, което използва откриване на ехо на радиовълни, което предотвратява сблъсъка на морето. През 1906 г. DE FOREST LEE, вакуумният триаметър, е активният електронен компонент на първия в света увеличаващ се сигнал. През 1916 г. Маркони и Франклин започват да изучават отраженията на късовълнов сигнал.
1917 Watt Watson-Watt успешно проектира устройство за позициониране при гръмотевична буря. През 1922 г. Маркни говори в Американските институти по електротехника и радиоинженери, темата е да се предотврати сблъсък на самолета на кораба. През 1922 г. Тейлър и Янг предлагат на два военни кораба да се осигурят високочестотни предаватели и приемници за търсене на вражески кораби. 1924 APRON и Barnet бяха отразени във височината на йоносферата чрез йоносферни отразяващи радиовълни. Американците Blair и Duff използват пулсова вълна за измерване на Hailor. През 1925 г. Bead (John L. Baird) изобретява мобилна телевизия (предшественик на съвременната телевизия). През 1925 г. Грегъри Брейт си сътрудничи с Duwu, първата успешна употреба на радар, и късият радиоимпулс, отразен обратно от йонизационния слой, се показва на катодната тръба. През 1931 г. Изследователската лаборатория на ВМС на САЩ използва принципа на честотата на стрелба, за да разработи радар и започна да кара предавателя да изстрелва непрекъсната вълна, три години по-късно, импулсни импулсни вълни.