Кабел с усукана двойка
Кабелът с усукана двойка (известен също като кабел с усукана двойка) е най-разпространената среда за предаване. Оформя се чрез усукване на два изолирани метални проводника заедно. Няколко чифта усукани двойки (2 чифта или 4 чифта) са свързани в кабел и са обвити в здрава обвивка. Всяка двойка усукани двойки се използва като комуникационна линия за намаляване на електромагнитните смущения между двойките проводници. Намеса.
Усуканата двойка се разделя на екранирана усукана двойка (STP) и неекранирана усукана двойка (UTP). Има метален екраниращ защитен филм около екранираната усукана двойка, който може да намали електромагнитните смущения, генерирани по време на предаване на сигнала, но е сравнително скъп.
Неекранираният кабел с усукана двойка няма метален защитен филм, който е по-чувствителен към електромагнитни смущения и има лоши електрически характеристики. Най-голямото му предимство е, че е евтино, така че се използва широко в телефонни системи, които предават аналогови сигнали. Въпреки това, най-големият недостатък на този тип усукана двойка е, че изолационните характеристики не са добри, параметърът на разпределения капацитет е голям и затихването на сигнала е сравнително силно. Следователно, като цяло, скоростта на предаване не е висока и разстоянието на предаване също е много ограничено. На 28 септември 1990 г. IEEE призна стандарта 10BASET и го обнародва като официален стандарт. Оттогава 10BASET постепенно се използва широко в LAN окабеляването на офис сгради. Благодарение на този стандарт мрежите Ethernet, Token Ring и ARCnet могат директно да използват вече разгърнатите телефонни линии.
Коаксиален кабел
Коаксиалният кабел (CoaxiaI Cable) е най-често използваната среда за предаване в мрежата. Има четири слоя. Най-вътрешният слой е централният проводник. Изолационен слой, проводникова мрежа и защитно покритие, разделени според честотната лента и предназначението, коаксиалният кабел може да бъде разделен на бейсбенд (Baseband) и широколентов (Broadband). Коаксиалният кабел с основна лента предава цифрови сигнали. В процеса на предаване сигналът ще заема целия канал. Цифровият сигнал включва най-високата честота, която коаксиалният кабел с основна лента може да предава от 0 до коаксиалния кабел с основна лента. Следователно, по едно и също време коаксиалният кабел с базова лента може да предава само един сигнал. Широколентовите коаксиални кабели предават сигнали с различни честоти и тези сигнали трябва да бъдат модулирани до различни синусоидални носещи честоти чрез модулационни техники. По време на предаване технологията за мултиплексиране с честотно разделяне се използва за разделяне на множество канали за предаване, така че сигнали като данни, звук и изображения да могат да се предават в различни канали едновременно. Широколентовият коаксиален кабел има по-добра производителност от базовия коаксиален кабел, но изисква допълнително оборудване за обработка на сигнала и е труден за инсталиране. Подходящ е за телефонни мрежи на дълги разстояния, системи за кабелна телевизия и широколентови компютърни мрежи.
Оптичен кабел
Кабелът с оптични влакна е съкратен като кабел с оптични влакна или оптичен кабел. Тъй като изискванията за скорост на предаване на данни продължават да се увеличават, използването на кабели с оптични влакна става все по-често срещано. За компютърните мрежи оптичните кабели имат несравними предимства.
Оптичният кабел се състои от влакнесто ядро. Облицовъчният слой и обвивният слой са съставени. Ядрото е от стъкло или пластмаса, обвивката е от стъкло, а обвивката е от пластмаса.
Комуникацията с оптични влакна има много предимства. Първо, скоростта на предаване е висока и реално постижимата скорост на предаване е десетки до хиляди Mbit/s; второ, има силна способност срещу електромагнитни смущения, леко тегло, малък размер и издръжливост. Добър, висока сигурност и поверителност. Използва се най-вече като гръбнак на компютърна мрежа. Най-големият проблем с оптичните влакна е, че са скъпи в сравнение с други медии за предаване. В допълнение, свързването и разклоняването на влакна са трудни, а загубата на енергия на сигнала е голяма при разклоняване.
Fiber Distributed Data Interface (FDDI) е мрежов стандарт, формулиран от американския комитет ANSIX3T9.5 през 1982 г. Това е единствената високоскоростна локална мрежа с унифициран стандарт със скорост на предаване на данни от 100Mbit/s. FDDI вече е зряла мрежова технология и много производители в света предоставят FDDI мрежови продукти.