По този начин, променливата разменна стойност на стоки (разменими продукти) се регулира от тяхната стойност, където величината на тяхната стойност се определя от средното количество човешки труд, който в момента е обществено необходим за тяхното производство (вижте трудовата теория за стойността и стойността- форма). Сама по себе си тази теорема е доста проста за разбиране и интуитивно има смисъл за много работещи хора. Теоретизирането на неговите последици обаче е много по-сложна задача, тъй като занимаваше Маркс повече от две десетилетия. Законът за стойността на стоките (на немски: Wertgesetz der Waren), [1] известен просто като закон за стойността, е централна концепция в критиката на Карл Маркс върху политическата икономия изложена за първи път в неговата полемика Бедността на философията (1847) срещу Пиер-Жозеф Прудон с позоваване на икономиката на Давид Рикардо.[2][бележка 1] Най-общо се отнася до регулативен принцип на икономическия обмен на продуктите на човешкия труд, а именно, че относителните разменни стойности на тези продукти в търговията, обикновено изразени чрез парични цени, са пропорционални на средните количества човешко работно време, които в момента са обществено необходими за производството им в рамките на капиталистическият начин на производство.[3][бележка 2]
Когато Маркс говори за „ценностни отношения“ или „стойностни пропорции“ (на немски: Wertverhältnisse), той не е имал предвид „парите“ или „цената“. Вместо това той има предвид съотношението на стойността (или „стойността“), което съществува между продуктите на човешкия труд. Тези връзки могат да бъдат изразени чрез относителните разходи за замяна на продуктите като отработени часове. Колкото повече труд струва да се направи продукт, толкова повече струва той и обратно, колкото по-малко труд струва да се направи продукт, толкова по-малко струва той. Цените на парите са в най-добрия случай само израз или отражение на ценностните отношения на Маркс – точно или много неточно. Продуктите могат да се търгуват над или под тяхната стойност в пазарната търговия и някои цени изобщо нямат нищо общо с продуктовите стойности (в смисъла на Маркс), защото се отнасят до търгуеми обекти, които не се произвеждат и възпроизвеждат редовно от човешкия труд, или защото те се отнасят само за искове върху финансови активи.
