Личен профил
Британците са дом на мисълта, литературни критици, евреи, основният представител е шест тома, тази книга почти се превърна в световно признат авторитет. Неговата серия от знаменитости за културните коне: "Цезар", "Микеланджело".
Известна работа
„Мейнстриймът на литературата от деветнадесети век“
author (Danish) Brandee, Zhang Daozhen, etc.
ISBN: 10 [7020025013] 13 [9787020025015]
Издателство: Издателство за народна литература
Дата на публикуване: 1997-10-1
Брой: Общо 6 тома
Оценка на знаменитост
В Ницше Брандс „е отличен европеец, културен мисионер. - Също така е трудно за Ницше да хареса британците, защото и двамата са първите хора, които препоръчват Ницше в Европа. Когато Британецът умира през 1927 г., Томас Ман изпраща телеграма до Дания (Едуард, 1980 г., британец, а неговият брат Едуард е един от основателите на вестника, а Боке е. Този вестник публикува множество статии и рецензии на книги), заглавието "творческа критика". Неговото "Мейнстриймът на деветнадесети век" се смяташе за Библията за младите интелектуалци преди 30 години и също така ще запази класическия си статут в историята на 19 в. Нашите германски приятели никога няма да забравят, че когато човек на име Джордж Британски е в Копенхаген, „немският философ Ницше“ се намира, а леденият връх на Нил е опръскан със светлината на окото.
Когато Томас Ман възхвалява британците, британците, "и формата на яснотата на изкуството", и неговия "ментален и естетически усет, самохвалството и отношението към европейското обществено мнение, той ще продължи да играе концепцията на концепцията на концепцията , „Неговият ексклузив е изключително внимателен. Той не каза каква е идеята. Във всеки случай, статията на Томас Ман доказва, че въздействието на "основния поток на литературата от деветнадесети век" в младостта му: това е "Библията на европейските млади интелектуалци".
Оценка
Голяма критика на британците, кариерата му е неутрална. Неговото безсмъртно творчество е "основното течение на литературата на деветнадесети век". Чували сме за това известно произведение. Мислите му са много привлекателни, надявам се, че някой ще го въведе напълно в Китай. Това е достатъчно, за да докаже влиянието на британската, особено истинското глобално значение на нейната „основна линия на литературата от деветнадесети век“. Според британците тази статия, която обсъждах, е „Сравнително изследване на литературата“; Френската "Енциклопедия" е по-наричана "бащата на сравнителната литература". Може би някои хора ще намерят други хора, които да направят своите предшественици и дали работата му може да бъде спорна като модел на сравнителна литература, но е очевидно, че британците привличат вниманието в по-широка тенденция. „Точно както искате да се занимавате с полеви изследвания на растения, ще можете да хванете стегнатата коприва и ще срещнете розата. Ако искате да изучавате литературата, трябва да се научите да използвате естествените учени и лекари, за да наблюдавате безстрашни очи. Различни форми на човешкия феномен и техните присъщи взаимоотношения "," Когато се обърнете към друг тип вариант от определен етап в историята на литературата, вие сте почти като естествен учен, за да проследите определена основна форма. Например Някои от техниките на зоологията, ръцете постепенно са еволюирали в крака, лапи, крила и крайници с форма на перка. Очевидно се основава на теорията на Дарвин. На други места също се посочва британският: "Вземете сравнително изследване като естествена наука." Но това е само фактор в този интелектуален режим.
В интелектуалците от 19-ти век Britkes не е свързан само с историческата философия на Хегел. Последният том на „Основното течение на литературата от деветнадесети век“ се обсъжда с връзката между Хегел и младите хегелисти и младата Германия, центърът на вниманието на британците е „Хегел да се отнася към историята на света. Пълна и компактна пиеса, високо- поглед отдалеч, когато е голяма драма; това е „стихотворение“, „поема“, „ново стихотворение“, специфичното приложение на метода на Хегел е загубило своята магия Единствените останали „някои големи основни идеи“. Но „Ако сте преживели ерата на Хегел, когато сте били млади, ще разберете напълно ентусиазма на младото поколение и силата, която са научили от тези световни мисли.“ Хегел все още може да остане в концепцията за вътрешно развитие на историята към свободата, както и в нелинейния прогресивен възглед; неговата диалектика се отразява в прогреса и реакционността, но тази реакция насърчава темпото на прогреса. Това е концепцията на "Aufhebung" на Хегел, а Британски каза в своя четвърти том: "Истинският ефект на попълване и коригиране е прогрес." Обратът в драмата Поетика е еквивалентен на обръщане на тази концепция, но в историческата философия той се държи като някакво диалектическо управление.
This kind of "world thoughts" that looks history as a free ideal process is the British, from Hegel, it runs through the whole work. This is the super personal factor in the personal investment behind "Intu" (in the meaning of Olbach). „Мейнстриймът на литературата от деветнадесети век“ also talks about the "position" problem in poetry in other places. British is called to stand in
„по същество не на което и да е място (като нация) концептуална система, тоест мислите на света, големите общи интереси на хората,“ Свободна философия тук Има двойно значение: от една страна е свободното мислене, от друга страна , това е свободата в света. Ядрото на BROSS е свободата на мисълта; тя е заложена в центъра на неговата работа. Хистохимичният израз на Ницше за обществото не е приятелски настроен; той не само презира емоциите си на „негодуване“, но и осмива историческия труд, което е особено очевидно в книгата му. Тогава, френският революционен идеал на британците, как е за този вид мислене на Ницше?
Той каза, че морето е в частта на Leich Hegi, за да говорим за подобен въпрос, неговият отговор изяснява собствената му позиция. Въпреки че Хеджи се смята за революционер, няма ентусиазъм за демокрацията. Това е обяснение за този британец, който е страхотен култиватор, който е пълен благородник. Той обича чувствата на свобода, той е нетърпелив за свобода, но я губи, така че аз го обичам; но той също има голямо чувство на любов към великите чувства на човешките същества, както и чист бог на чистите богове от всяка посредственост. „„Посредственото“ е от решаващо значение тук. То описва собствения темперамент на британците. Има една подробност, която не бива да се пренебрегва, т.е. това отвращение е чисто „невро“. Това е почти елегантен вкус, благороден темперамент, автоматично отхвърляне на каквото и да ограничи свободната аристократична свобода: Неговият очевиден конфликт между политическите си симпатии и политическите усилия е, защото той обича величието и красотата, това е еднакво силно с него за свобода. Следователно той отказа да размени равенството и истинската посредственост на човешкото развитие с най-високите резултати на човешкото развитие. Пророчеството на Хейн „бъдещото общество ще се състои от някои освободени роби, те вече не натискат 其,“ е желателно само да излеят пълнотата си и „妒 е неговата морална сърцевина.“ Тези думи са просто директно от Ницше. Британците се смятат повече за враг в ролята на г-жа Стар. В лицето на обществените мнения, „Позицията на изключителните герои е толкова смела, колкото и най-добрите ученици в смесен клас.“ Равенството не е основната грижа на британския. Той се страхува и мрази посредствеността. За него Мисълта на френската революция е неясна: „Свобода, равенство и приятелство тези лозунги имат поне два основни принципа, а не един. Като основен принцип свободата е свързана с Волтен, а приятелството и Русо Това име е свързано. "