Фахрудин Али Ахмед (Fakhruddin Ali Ahmed, 1905 Nian 5 13 - 11 февруари 1977 г.), индийски политик, служил е като пети президент на Индия (1974 - 1977 г.). Роден в мюсюлманско семейство в Делхи, 1927 г. Бакалавър по право в Университета на Кеймбридж, училище Сан Картър, през 1928 г. квалифициран като адвокат в Лондонското общество на вътрешния храм, след завръщане в Индия, работил в Пенджаб и Асам като адвокат, през 1931 г. Присъединете се към Конгреса, започнал срещу британското колониално управление, борбата за независимост, Асам от 1935 г., той е избран в парламента, от 1936 г. член на Комитета на държавния Конгрес и Комитета на Общоиндийския конгрес, 1938- през 1939 г. министър на финансите и министър от данъка на Асам, поради противопоставяне на британските колониални власти да подаде оставка, 1940 и 1941 г. за участие в движение за несътрудничество два пъти задържан, вкаран в затвора до три години и половина. 1946-1947 г. и два пъти служи през 1964 г. след членове на работния комитет на Конгреса, 1946--1952 г. Асам е назначен за главен прокурор, 1954-1957 г. и 1966--1967 г. е избран за член Раджа Сабха, през 1957-1966 г. Асам, г-н и е служил като министър на държавните финанси, правото и общественото развитие и местното самоуправление. През 1966 г. той е бил министър на Индия, добър министър на напояването, министър на образованието, министър на промишленото развитие и обществените въпроси, селското стопанство Лианг, избран е за президент през 1974 г., починал през февруари 1977 г. като мандат.